Домашни спагети със сос от пиле, гъби и сметана

Здравейте, приятели! Понякога най-вкусните неща не идват от скъпи ресторанти, а от малките кухни и големите изненади. Днес няма да ви споделя просто поредната рецепта. Днес ще ви разкажа една история за изненада, за обич и за това как храната може да сближава хората, дори когато са били разделени с години. Реших да замина за Ноймюнстер, Германия, за да изненадам майка ми Арза. Не си бяхме виждали от 2-3 години, не е хубаво, знам, но така се случиха нещата. Животът, работата, разстоянието… Знаете как става. Стигнах до нейния вход и й звъннах по видеоразговор. Казах й да слиза, а тя помисли, че се шегувам или я лъжа. Когато й показах къде точно се намирам, тя се шокира. Слезе бързо да отвори вратата, плачеше от вълнение, прегръщаше ме силно и ми се скара: „Луд ли си?! Защо не ми каза, че идваш? Щях да получа инфаркт!“ Обясних й, че исках да я изненадам от щастие, и тя наистина много се зарадва. Тя беше толкова развълнувана. Сподели ми: „Аз едвам казах колко се радвам, че така се видяхме. Мислех тая година да идвам, но ето какво стана...“ Майка ми е преминала през много, преди години рак на лявата гърда, а сега и на дясната. Заради химиотерапията и лъчетерапията нямаше как да пътува до България. Най-хубавото беше, че бяхме заедно и си говорихме добре. Тя ми каза нещо, което никога няма да забравя: „Знаеш ли, да беше дал 5000 евро, нямаше да се зарадвам. И 10 да беше дал... Това, че дойде, за мене е милион. Знаеш ли колко вечери ще спя спокойно сега.“ Докато бях при нея, реших да сготвя нещо. Кухнята беше малка, нямаше много инструменти, затова се сетих да й покажа как се правят домашни спагети само от брашно, яйце и сол. Тя се изненада, че може да бъде толкова лесно. И ми каза тогава, че твърдо е решена и уверена, че вече няма да купува готови спагети от магазина, а ще си ги прави сама. Домашните спагети, които ще правим тук, имат много по-дълга история от това да са просто „брашно и яйца“. Дългите тънки тестени изделия са част от кулинарните традиции още от много векове. Първите сведения за паста, която се вари, идват от Средиземноморието още през V век. През VIII-IX век арабски търговци разпространяват идеята за суха паста в Сицилия. Има легенда, че Марко Поло ги е донесъл от Китай, но историците смятат, че те вече са били в Италия преди него. Думата „спагети“ идва от италианската дума *spaghetto*, което означава „малко въженце“. Докато месехме тестото, тя изведнъж започна да разказва една стара история от детството ми. Казва: „Като малък много обичаше да се лепваш до някоя жена, особено да се тикаш под полите им.“ Аз се засрамих предварително. 😳 После продължи: „Помниш ли в София, в градския транспорт? Ти беше дребен, аз те оставих да се държиш прав. До нас стоеше младо момиче с пола. Изведнъж чувам писък! Обръщам се, ти си я хванал под полата за крака. Добре че беше малък, а момичето имаше чувство за хумор. Засмя се и каза: „Аз по-младо гадже в живота си няма как да имам.“ Аз не помнех изобщо. Стоя си червен като домат, а тя се смее от сърце. Казах й: „Мамо, добре че не помня, защото сега щях да потъна в земята!“ 😅 Но такива са майките, пазят ти историите, които ти си забравил. Ето и рецептата, която сътворихме заедно. Пастата е по моя идея, а всичко останало в соса е по идеята на майка ми.