Лимонов Ню Йорк чийзкейк
Днес се връщам малко назад във времето. През 2018 година бях на студентска бригада в Щатите и това беше лятото, в което наистина се влюбих в Ню Йорк. Градът те грабва със скоростта си, с мащабите си и с това, че на всеки ъгъл има нещо различно. Преди да се върна в България, живях две седмици там с двама мои глухи приятели. Беше невероятно преживяване да усетиш града през техните очи. Помня как за първи път влязох в един магазин и видях някакви големи, зелени банани. Изглеждаха екзотично и реших да си купя. Опитах се да го ям като обикновен банан, но беше толкова твърдо и кисело, че почти не се ядеше! Веднага звъннах на моята приятелка Яна по видеоразговор и я попитах: „Как се яде това нещо?!“. Тя като почна да се смее с глас... Обясни ми, че това не е обикновен банан, а се казва плантайн и задължително трябва да се запържи на тиган, докато омекне, за да става за ядене. Голям смях падна! Днес ви споделям моята версия на тази класика. Добавих лимонова кора за свежест и фин сметанов слой отгоре, за да стане точно такъв, какъвто го помня от онези разходки по Таймс Скуеър.
Необходими продукти
За блата:
- Бисквити PETIT BEURRE маслени 225 г
- Mасло 130 г
За пълнежа:
- Крема сирене (тип Филаделфия) 600 г
- Захар 150 г
- Лимонова кора, настъргана 1 бр
- Яйца размер М 3 бр
- Течна сметана Олимпус 35% 200 мл
- Царевично нишесте 15 гр
- Ванилия 1 с.л.
За горния слой
- Заквасена сметана 250 г
- Пудра захар 30-35 г
- Лимонова кора, настъргана от половин лимон
Начин на приготвяне
Намазвам дъното на форма за печене (26 см) с малко мазнина. Натрошавам бисквитите на ситно и ги обърквам добре с разтопеното масло. Разпределям ги по дъното, като притискам силно, за да се получи стабилен блат, и оформям съвсем лек борд по стените. Слагам го в хладилника да стегне за 10 минути.
Загрявам фурната на 180°C (без вентилатор).
В голяма купа разбивам крема сиренето със захарта и лимоновата кора, докато стане напълно гладко. Добавям яйцата едно по едно. Накрая разбивам течната сметана с нишестето, докато се получи гъст крем, и я добавям съвсем внимателно към основната смес. Това е тайната чийзкейкът да остане стегнат, но и много нежен.
Изсипвам крема върху студения блат. Пека в долната част на фурната около 45 минути. Когато е готов, го изваждам за 10 минути на стайна температура, но не изключвам фурната, защото ще ни трябва за финалния слой.
Смесвам заквасената сметана с пудрата захар и лимоновата кора. Разпределям я внимателно върху още топлия чийзкейк. Тя ще стане като гладко огледало отгоре. Връщам обратно във фурната за още точно 10 минути.
Оставям чийзкейка да изстине напълно във формата. След това го прибирам в хладилника за поне 4 часа. Най-добре е да престои една нощ. Така вкусът се „подрежда“ и става като от най-добрата сладкарница в Ню Йорк.
На снимките виждате мен и моята приятелка Яна, която ме спаси със съвета за зелените банани. А ако се чудите какво е това петно на розовата ми тениска на снимката от Таймс Скуеър, имам си история и за него!
Докато си вървях и си носех кафето, по улиците на Ню Йорк (където има бая ненормални хора) някой ме удари толкова силно, че кафето се разля право върху мен. Хахах, случва се! Ню Йорк не те оставя да скучаеш нито за секунда.
Добър апетит!
💡 Съвети от кухнята
Формата трябва да е с висок ръб (поне 7 см), защото чийзкейкът се надига хубаво при печене и му трябва място.
Ако искате да го направите като професионалистите в Щатите, не препичайте чийзкейка. Трябва леко да "трепери" в средата, когато го вадите.
Знам, че изглежда вкусно веднага, но остави чийзкейка да престои една нощ в хладилника. Така става истински кремообразен и стабилен.