Лимончело кекс
Идеята за този кекс дойде съвсем обикновено. Исках да направя кекс, без конкретен план какъв да бъде. Чудех се дали да е с лимон, дали да е нещо по-класическо, и в един момент просто видях бутилката лимончело в шкафа. Стоеше си там и ми се стори логично да я използвам. Не съм търсил рецепти предварително и не съм мислил дали такъв кекс се прави масово. Просто реших да пробвам и да го сглобя така, както на мен ми звучи вкусно. По-късно проверих дали лимончело кексът изобщо съществува и се оказа, че е доста популярен, особено в италианската кухня. Подобни лимонови сладкиши и десерти с лимончело идват основно от Южна Италия, най-вече от районите около Амалфийското крайбрежие и Кампания. Там лимоните и лимончелото са част от ежедневната култура на хранене, а десертите обикновено са леки, свежи и ароматни. Често се допълват с лимончело сироп или кремове, които засилват вкуса, без да го натоварват.
Необходими продукти
Продукти за кекса:
- Яйца 3 броя
- Захар 170 г
- Брашно 190 г
- Бакпулвер 1 пакетче 10 г
- Заквасена сметана 140 г
- Олио 70 мл
- Лимончело 4 с.л.
- Лимон сокът от 1/2 лимон и настърганата кора от 1 цял лимон
- Ванилия 1 пакетче
- Сол 1 щипка
Глазура (Крем):
- Маскарпоне 250 г
- Пудра захар 2 до 3 с.л.
- Лимончело 1 до 2 с.л.
- Лимонова есенция няколко капки
- Лимонова кора настъргана
Начин на приготвяне
Започвам с яйцата и захарта. Разбивам ги с миксер поне 4-5 минути, докато сместа стане много светла и пухкава.
После добавям олиото, лимончелото, заквасената сметана, лимоновия сок, кората и ванилията. Бъркам само колкото да се смесят.
Брашното, бакпулвера и солта пресявам директно в купата и разбърквам внимателно с шпатула или на най-ниска степен на миксера само докато няма бучки. Не прекалявам, за да не стане твърд.
Изсипвам сместа в тава с хартия за печене или в леко намазана и поръсена с брашно форма.
След това пека на 170 градуса с вентилатор за около 40 до 45 минути. Проверявам с клечка, ако излиза суха значи е готово. Оставям кекса да изстине напълно в тавата.
Кремът правя точно преди да намажа кекса, така остава най-свеж и лек. Слагам маскарпонето в купата, добавям пудрата захар, лимончелото, няколко капки лимонова есенция и малко настъргана кора. Разбивам с миксера на средна скорост, докато стане гладък и кремообразен. Намазах го чак след като кексът беше напълно изстинал.
Кексът стана точно такъв, какъвто го исках. Лимонът се усеща ясно, но не е натрапчиво кисел. Лимончелото остава като лек фон и не бие на алкохол, което най-много ме радва. Направо се изненадах колко малко усилия иска и колко добре се получава. Оттогава го правя често. Понякога го оставям без крем и само го поръсвам с пудра захар и пак ми е много окей. Но с крема вече е друго. Става по-специален и някак завършен.
Ако решиш да го пробваш, надявам се да ти хареса толкова, колкото харесва и на мен.
Добър апетит!
💡 Съвети от кухнята
Ако трябва да кажа нещо като съвет, бих казал да не се прекалява. Нито с лимончелото, нито с бъркането, нито с печенето. Да се изчака кексът да изстине напълно, преди да се намаже, защото иначе кремът се разваля.